Ана Христова е учител в Основно училище “Кирил Христов”. Ето какво написа тя за добротворството, на което е станала свидетел:
“Инициативата на Сдружение “Самаряни“ е една прекрасна възможност за мен да споделя признателността си от това, че все още има хора, които подкрепят добрите каузи и дълбоко в сърцата си поддържат състраданието, добротата и любовта, въпреки трудните времена, в които живеем!
Искам да разкажа на цялата общественост за всеотдайната работа на педагогическите специалисти на Детска градина №66 “Детски рай” и да ги представя не само като учители, изпълняващи съвестно и отговорно своите задължения в учебно-възпитателния процес и в грижите, които полагат за децата, а и за огромното им желание да помагат на страдащи и нуждаещи се от подкрепа и човешка топлина хора, увличайки в това деца и родители! Докоснати от личния им пример, децата, приели семенцето на доброто, растат и участват с огромна радост и желание в добротворенето, като показват взаимопомощ и емпатия, което изгражда в тях все качества, присъщи на достойните и извисени хора!”
Добротворците: Децата и колективът на Детска градина № 66 “Детски рай”
Добротворството: Всеки един ден, прекаран в детската градина е изпълнен не само с радост от срещата с любимите учители и весели игри с другарчетата, но и с житейски уроци, които ще оставят своя отпечатък в сърцата на децата, защото това са ценности, които се формират в най-крехка детска възраст и остават завинаги като качества и добродетели в хората. За учителите от Детска градина № 66 “Детски рай” чужди деца няма. Те виждат децата като независими, търсещи и любознателни личности, винаги готови да учат и изследват и преоткриват света и себе си, заедно с тях, зареждайки ги с доброта, доверие и съпричастност към нуждаещите се, което съвпада и с желанието на всеки родител - децата да израснат като възпитани, добри млади хора, притежаващи нужните качества да бъдат успешни в живота, съпричастни към нуждаещите се от утеха и подкрепа. Така и светът около нас ще бъде по-добър, споделен и изпълнен с хора, готови да отворят сърцата си към страдащите и нуждаещите се от помощ и да дарят надежда, светлина, любов и своята човешка съпричастност. И това няма да е трудно, защото те от съвсем малки са заредени от своите учители с любовта, която да ги води към сътворяването на добри дела, защото в техните сърца е запален и гори огънят на доброто.
Заредени с безгранична любов и желание за подкрепа към нуждаещите се от помощ, децата и учителите от Детската градина се превръщат във вдъхновение и пример за родители, съграждани, приятели, запалвайки огъня на доброто и в техните сърца.
Научили за трудната ситуация в живота на дългогодишен учител от ОУ “Кирил Христов”, без да се двоумят, създават благотворителна инициатива “Дари надежда, вместо цвете“ - съвместно с родителите и учителите от училището, в което 30 години г-жа Теменужка Христова, начален учител, посява любов към знанието и поставя основите на грамотността в най-малките ученици.
Децата и колективът на Детска градина № 66 “Детски рай” се обединяват около идеята да подкрепят любимата за много деца и родители учителка, понастоящем бореща се с онкологично заболяване, като даряват за лечението на г-жа Христова средствата, предвидени за букети!
Този дарителски жест не е еднократен акт. Няколко седмици по-рано, навръх Еньовден, в Детската градина се провежда дарителска седмица, в която са набрани и дарени средства, в подкрепа на каузата “Детството не бива да боли!” на Сдружение “Самаряни”.
Своята номинация, г-жа Ана Христова завършва с думите: “Аз съм учител и като такава се гордея именно с това, че има учители, като тези, които се грижат, обучават и полагат доброто в сърцата на децата в Детска градина №66 “Детски рай”! Радвам се, че и днес около нас има примери като тези, които ни докосват и които носят надежда на човек, попаднал в тежка ситуация. За срещнато добротворство трябва да се разказва, а за учителите и екипа на детското заведение трябва да се знае - както за тяхната всеотдайна работа, така и за примера, за да бъде последван от много други хора, за да не се къса нишката, а да продължава да се предава, за да пребъде доброто!
“Не се гаси туй, що не гасне.” - е казал народът ни преди векове, защото как се угася нещо толкова хубаво и вечно, запалено в сърцето на малкото дете от хората, посветили своя живот на възпитанието на поколения деца. Веднъж запалено, доброто гори и не само, че не гасне, но и се предава от сърце на сърце, знае се и се помни, независимо от това колко са трудни времената. Нека пребъде доброто!”