Още по темата...

Предстоящи събития в Стара Загора на 22 февруари, четвъртък

Изложба на ЯНАКИ МАНАСИЕВ по повод 90 години от рождението на художника.
Кураторският проект на СГХГ ще гостува на Художествена галерия – Стара Загора и ще предложи на публиката пълен поглед на творчеството на художника, като представя както едни от най-емблематичните произведения автора, така и по-малко познати негови творби. Куратори на експозицията са Аделина Филева, Галина Димитрова- Димова, Мила Старейшинска-Ангелова.
18:00 ч., Художествена галерия

ХАЛА - България (2023), 63 мин., реж. Ваня Иванова и Мария Ландова
Моника Попова е самобитен артист, професор в НБУ, майка на три дъщери и баба лудетина. Пътят в изкуството и в живота ѝ е постоянно преодоляване на граници – вътрешни и външни. Тя съумява да съвмести същностите си на майка, съпруга, преподавател и артист. Събира в любовта си личното си семейство и студентите от ателието по керамика. Филмът е за лишенията, терзанията, жертвите – цената на щастието, отвъд блясъка на успеха.
18.00 ч., зала първи етаж, РБ „З. Княжески“

„Евгений Онегин“ – опера в три действия от П. И.Чайковски
Диригент - Ивайло Кринчев
Режисьор - Славчо Николов
Сценичен дизайн и костюми - Гендони
Концертмайстор - Анна Иванова
Хормайстор - Младен Станев
Татяна - Тамара Калинкина
Олга - Даниела Дякова
Ларина - Добринка Койнова
Филипевна - Тереза Бракалова
Евгений Онегин - Валери Турманов
Ленски - Ивайло Йовчев
Княз Гремин - Ивайло Джуров Ротен
Командир- Ивайло Джуров
Зарецки - Живко Добрев
Трике - Стоян Буюклиев
Хор, балет и оркестър на Държавна опера Стара Загора
19:00 ч., Оперен театър

ГРЕБЕНЪТ НА КАРАВАДЖО – СВЕТЪТ В ЕДНА КАРТИНА - Франция (2023), 75 мин., реж. Николас Аутеман
Нарисувана от Караваджо през 1598 г., картината Марта и Мария Магдалена показва
покръстването на Мария-Магдалена, която изоставя удоволствията на плътското съблазняване в името на скромния живот, който сестра ѝ проповядва. В този будоар, гребенът от слонова кост със счупен зъб напомня за мимолетността на човешката красота. Но тук възниква въпрос: как това парче слонова кост се е озовало в римски интериор от 16-и век?

Този предмет, несъмнено направен от бивник на слон и донесен от португалски търговци от западния бряг на Африка, е доказателство за малко известната история на вековни доставки на слонова кост в Европа, за постоянни климатични промени и бързо развиващата се международната търговия от далечна Гренландия до пристанищата на Мозамбик.

Гребенът ни разказва за свят, в който Европа, противно на конвенционалните истории, не е и може би никога не е била „център“ на света.
19:15 ч., зала първи етаж, РБ „З. Княжески“