„Графиня Марица” на Държавна опера-Стара Загора е забавен, пищен спектакъл, който непременно трябва да се гледа! – казва режисьорът Николай Априлов. Премиерните дати са 24 и 24 февруари.
През 1924г. унгарският композитор Имре Калман създава своята оперета „Графиня Марица“. На 28 януари същата година е играна за пръв път в театър „Ан дер Вин“. Поставяна е в „Палас тиатър“, Лондон и над 314 пъти в „Шуберт театър“- Ню Йорк. Премиерата в България е през 1925 г., а в Стара Загора – през 1960 г.
За създаването на новата постановка на Държавна опера-Стара Загора работят още диригентът Виктор Крумов, хореографът Росен Прангов-Роси, сценографията и костюмите са на Диляна Първанова. В главните роли зрителите ще видят на 24 и 25 февруари солистите Деси Стефанова, Емилия Джурова, Георги Султанов, Борис Тасков, Велин Михайлов, Стоян Буюклиев, Лилия Илиева, Инна Андреева, Тереза Бракалова, Яница Нешева, Борислав Веженов, Игнат Желев, Николай Априлов, Маргарита Йовчева, Мериам Шамс, Анастасия Алтухова с участието на оркестъра, хора и балета на Държавна опера-Стара Загора, Детско-юношеската студия за опера и балет на Държавна опера-Стара Загора. Диригент на хора Младен Станев.
„Ако тъга, умора, отчаяние, несбъднати копнежи или любовно разочарование са ви споходили, елате при нас! Историята на Графиня Марица и неизбежният щастлив край със сигурност ще са вашият душевен катарзис!” – убеден е Николай Априлов, автор на сценичната редакция и режисьор на спектакъла.
„В „Графиня Марица” правя хореография за всеки един артист. Моето желание е стъпките да станат техни, да не ги мислят, да влязат в ролята, да я играят с голямо удоволствие. Има ли го това удоволствие – има го и публиката. Моето желание е публиката да изпадне в екстаз , да се радва и да не съжалява че е дошла. След края да излезе от залата и да каже „Искам да го гледам пак!” Правим всичко за Нейно Величество Публиката.” – казва хореографът Росен Прангов-Роси.
Сценографията, предоставя доста възможности за различна конфигурация на подвижни модули, които да бъдат композирани в пространството и да преминават в различните сцени от екстериор в интериор и обратно. Търсила съм изчистената стилизация на форми и линии в златистата охра, в духа на времето, в което се ситуира действието и в което композиторът е създал творбата си. В сцената на бала, решението на костюмите е препратка към неотдавна възникналия и развил се именно на базата на стиловете от първите десетилетия на двадесети век стилове – така- нареченият „Гетсби стил“, като тази линия си кореспондира и със сценографското решение, където също присъства.” – разказва Диляна Първанова.
Място и време на действието на „Графиня Марица” е– Унгария, 1924г., имението на графиня Марица. Разореният граф Тасило Ендрьоди- Витенберг е нает за домакин в имението на графинята, в което тя рядко прекарва времето си. Един ден графиня Марица внезапно пристига със свита, за да отпразнува своя измислен годеж с барон Коломан Жупан. Героинята сътворява лъжата за събитието, защото ѝ е омръзнало от досадните ухажори и отправяните ѝ предложения за женитба. Оказва се обаче, че този барон съществува и пристига в имението, прочел за годежа си във вестниците. В същото време циганката Мая предсказва на графинята, че съвсем скоро тя истински ще се влюби. Обезпокоена от това, че мъжете я използват, заради богатството ѝ, тя започва все повече да се вглежда в граф Тасило, на когото не бе обръщала внимание до сега. Оттук насетне героите преминават през различни перипетии, комични ситуации, борят се с гордостта и нараненото си честолюбие, а накрая побеждава любовта.