Стотици признателни старозагорци днес сведоха глави пред паметта на Васил Левски по повод 147-та годишнина от обесването му. Общоградският ритуал с поднасяне на венци и цветя пред паметника на Апостола започна със заупокойна литургия, отслужена от Негово Високопреосвещенство Митрополит Киприан и храмовото свещеничество.
„За Левски е казано много, толкова много беше казано и днес пред неговия паметник. През 1873-та година бесилото остава нечуто и неразбрано, а днес през 2020-та година на това място е издигнат паметника на Васил Левски в София. От тази далечна година думите отдавна са заглъхнали, а пръстта е изпръхнала. Днес обаче всички сме тук, за да си спомним думите на Апостола: „Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме”, каза в словото си зам.-кметът Милена Желева. Тя допълни, че „само две години след това през 1875-та година избухва Старозагорското възстание и на чело на него застават онези хора, които са съратници на Левски. Хора, които врят и кипят с неговите идеи и с неговите идеали, а това са именно Кольо Ганчев, Христо Шиваров, Димчо Стаев, Господин Михайловски, Братя Жекови. Това са онези българи, които начело на Старозагорското възстание правят така, че нищо никога повече няма да бъде същото. Година след това през 1876 година следва и Априлското възстание и вече и Нашата земя, никога България няма да бъде същата.За да бъдем днес свободни, за да бъдем щастливи, за да ни има всички нас тук. Поклон, Апостоле!”.
Присъстващите аплодираха учениците от СУ „Васил Левски”, които участваха в поетичен рецитал, посветен на героичното дело на Дякона. Емоционалният заряд на поклонението придоби нова сила с литературно-поетичната форма, изпълнена от актьора Ивелин Керанов.
Специален гост на честването беше известният историк и преподавател във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ - проф. Петко Петков. Той сподели с присъстващите част от живота на Апостола. „Старозагорският период от живота на Апостола му носи не само високо образование, тук в навечерието на замонашването си младият карловец избира духовното си име, в знак на преклонение и почит към мъченическия подвиг на Свети Игнатий Старозагорски, пожертвал също живота си, заради отеческата си вяра. Дякона Игнатий Васил Левски се жертва, за да изкупи греховете ни и за да ни сбере с подвига си за общи цели и общи действия. Поклонението пред неговия паметник в сетния му ден е проява на всенародна любов и уважение към делото и идеите му, към саможертвата му за Отечеството. Дякона е един от малкото национални герои, които се радват на заслужено уважение не само в дните на рождението и на смъртта си. В представите на българите Дякона е не само национален герой, той отдавна е и народен светец.”
Венци и цветя пред монумента бяха поднесени от Община Стара Загора и Старозагорския военен гарнизон, Общинския съвет, Областния управител, СУ „Васил Левски”, патриотични и обществени организации. С военен ритуал пред делото на Левски почетоха зам.-кметовете на Община Стара Загора- Милена Желева, Иванка Сотирова, Красимира Чахова и Янчо Калоянов, председателят на Общинския съвет Мария Динева, областният управител Гергана Микова, общински съветници, представители на политически партии, ученици и много граждани.