Първа номинация за Годишните награди „Добрият Самарянин“ 2018 г. е за доброволците, които откриха Милка Андонова. Първата номинация в пощата на доброто e получena само няколко дни след затваряне на номинациите през 2017 г. Свидетел на добротворството става цялата старозагорска общественост, но г-жа Стефа Абаджиева и г-жа Здравка Димитрова номинират добротворците за активното им участие в 5 дневната доброволческа акция по издирването на изгубилата се болна жена като изказват своето признание пред младите хора за тяхната инициативност и самоорганизираност, която довежда до успех в откриването на Милка. Според тях: “Скоро не е имало такъв случай на съпричастност, доброта и човечност!”
Добротворците: Кирил Марков, Станко Димов, Христо Марков, Милка Колдамова, Любомира Райкова, Петко Петков, Венко Добрев и 492-мата доброволци от фейсбук-групата “Да намерим Милка!”
Добротворството: Група старозагорци реагират веднага, след като са прочели пост в социалните мрежи за изчезването на 64-годишна жена, страдаща от болестта на Алцхаймер, обявена за национално издирване, за която близките й съобщават, че на 3 ноември, 2017 г., се е изгубила в района на вилно селище "Светлина", близо до гробищата в Стара Загора. В рамките на няколко часа се създава и се самоорганизира група от доброволци, която стартира издирването на Милка Андонова с копнежа “Да намерим Милка!”.
В акцията по издирването се включват стотици доброволци от града, последвали призива на групата в социалните мрежи. Пет дни почти денонощно те разпространяват плакати и флаери, обикалят из Стара Загора и обхождат региона в търсене на болната жена. Всеки сигнал е проверен, всяко място - посетено и на 9 ноември, трима от доброволците - Кирил Марков, Станко Димов и Христо Марков, откриват Милка Андонова, измръзнала, отпаднала, но жива! Веднага жената е настанена в болница.
Радостта на всички доброволци е неописуема. На именния й ден, Милка е открита!
Може би с успешния край на тази история щеше да приключи и съществуването на тази група от доброволци, постигнали целта си. Но… животът често ни предлага обрати. Няколко часа след настаняването си в болница, Милка Андонова се разделя с физическия си живот, на 64 години.
Тогава един от доброволците пише в групата: “Не знам как се започва такъв текст… Нито ми е до добро утро, нито до здравейте и привет! Знам само, че всяка една крачка, която извървяхме, търсейки Милка, беше крачка и към самите нас. Всеки извървя себе си и намирайки нея, намерихме и нещо, дълбоко скрито в душите ни. Знам, че този път няма край и че ще продължим по него. Няма да е прав и лек, но кой би избрал лесните пътища? Знам, че никой път не е непреодолим, извървян с приятел! Че няма тъмнина, която да ни спре, защото в нас е светлината на Милка! Събра ни по трудния начин, сплоти ни по тъжния, но ни изведе на най-правилния път. Нашия. Лек полет, Милка! На нас няма да ни е леко. Но ще ни е светло. И това ни стига!”
Така “спасителите на Милка”, продължавайки пътя си, следват призива си - да откриват хора! Месеци по-късно, те помагат за намирането на друга изчезнала жена - жива!
Номинацията получихме от: Стефа Абаджиева и Здравка Димитрова