Обичаят Сирни заговезни (Прошка, Поклади, Сирница, Масленица) в цялото му богатство отбелязаха днес деца и преподаватели в Детска градина №10 „Светлина“. Тържеството в двора на градината бе наречено „Огънят – пречистващият живец“ и всички прескачаха за здраве огън, люляха се на люлка, момичетата търсиха в брашното в пръстен, че която го открие -първа ще се задоми, още правиха „хамкане“ с халва и накрая всички извиха голямо хоро.
Вече трета поредна година малките кукери на Детска градина „Светлина“ участват в програмата на Фестивал на маскарадните игри в Стара Загора със своя оригинална /всяка година/ програма, подготвена от преподавателите Радина Стоянова и Станимира Тодорова.
Днес в тържеството участваха и 6 студенти от педагогическия факултет на Тракийски университет, които сутринта проведоха своя държавен изпит в градината и получиха отлични оценки. е важен зимно-пролетен празник в народния календар.
Сирни Заговезни ще бъде в неделя, 18 февруари. Празникът се чества седем седмици преди Великден (винаги в неделя) и трае една седмица, в която се изпълняват различни обреди и обичаи. Това е времето на кукерите. На празничната трапеза се слагат млечни и яйчени продукти. Всеки ерген изстрелва с примитивно направен лък запалена стрела в двора на момата, която харесва. Хвърля се кръст в двора на момичетата, които момчетата харесват. През седмицата – в сряда, петък и неделя се връзват люлки и момите, и момците се люлеят за здраве. В неделя, също така, се палят огньове (клади) и след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни.
Oбичаят „оратници“, това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни. Семейството на момата стои будно, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите. Която мома събере най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана. За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки. Прието е да се извършва и обичаят „хамкане“: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
На Сирни Заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки – свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: „Прости!“, „Простено!!!“ пък е задължителният отговор. Затова празникът е познат още и като Прошка (В някои райони на западните територии населени с българско население наричат празника „Прошка“).