Българите намаляваме с 83 000 на година

Най-големият сред проблемите на страната са демографският – населението на България намалява средно с по 83 хиляди души през всяка от последните 25 години, както и продоволственият – 53% от хранителните продукти у нас се внасят отвън, докато можем не само да се изхранваме сами, но и да бъдем износители. Само за правилното хранене на населението в страната не ни достигат 381 000 тона месо, 620 000 тона мляко, 840 000 тона плодове и т.н. Преди години България е произвеждала 1,721 милиона тона месо, докато днес това количество е спаднало драстично до 214 хиляди тона – над 8 пъти, посочи проф.Иван Станков.

Като народен представител той провежда и интензивни срещи с овцевъди, говедовъди и земеделски производители в цялата страна. Заедно с това е ръководител на парламентарната делегация по франкофония и председател на групата на Народното събрание за приятелство с Беларус.

Ректорът на Тракийския университет обясни промените в Закона за собствеността и използването на земеделските земи има има нови, много важни постановки, които проф.Станков бе поставил във фокуса на общественото внимание още като министър на земеделието. Първо, въвежда се нов вариант в наследяването на земите. Няма да се спазва досегашното правило за възстановяване на собствеността в реални граници. С оглед на комасацията и създаването на масиви земята ще се възстановява на наследниците в идеални граници. Така ще се опростят много процедурите, ще отпадне голямата досегашна бюрокрация, предоставят се по-големи възможности на общините да решават проблемите със собствеността по места. Най-съществената промяна е в използването на пасищата, включително мерите и ливадите. Досега те се раздаваха на хора, без да се вземе под внимание отглеждат ли те животни или не. Според променения закон новите договори ще се сключват само с реалните стопани, които отглеждат животни. До този момент 60% от земите са раздадени на хора, които не отглеждат животни, а реалните стопани нямат земя. Такъв е случаят със стопанин в старозагорското село Спасово, който гледа 700 крави, но има само двайсетина декара земя. Залага се и натоварване на пасищата в зависимост от животинските единици (1 единица се приравнява към 1 крава). 10 декара се осигуряват на една животинска единица. Досега България има натоварване 0,4 животински единици на единица площ, с което е на предпоследно място в ЕС, където средното натоварване е 1,5, а има и страни с натоварване 4,8 ж.е., каквато е Малта. Това говори, че ние сме унищожили нашето преживно животновъдство, след като през 80-те години България бе на 5-то място по брой на животни на 1000 дка стопаниствана площ. А сега сме на едно от последните места.

В обсъждането на стратегията за висше образование проф.Станков също е взел активно участие. Представеният сега вариант в парламента е един от добрите, тъй като дава възможност на университетите да развиват стопанска дейност, което е много важно. Дава възможност за регулиране на броя на студентите като прием, а също така и броя на университетите, които в България са 51 на брой – каза той. На 140 000 човека у нас се пада по 1 университет, докато в развитите европейски страни по един университет има на 240 000 души. По условие на на ЕС ние трябва да имаме 36% завършили висше образование граждани до 34-годишна възраст, но досега този процент е 26,9%.

Докато в ЕС за висшето образование се заделят 2,96% от БВП, в България този процент е 0,68. В новата стратегия АБВ предлага той да нарасне до 1,1%. Това ще е крачка напред в големия проблем за финансирането на висшето образование у нас. До момента 70% от държавната субсидия отиват за фонд „Работна заплата“, като за вещева издръжка на университетите остават едва 30% от средствата, което спъва работата им.

Друг от проблемите пред висшето образование е, че държавната поръчка за прием на нови студенти е 70 000 души годишно, докато средно образование завършват едва 50-53 хиляди. Затова държавната поръчка трябва да се редуцира с 50% до 35-40 000 нови студенти, посочи проф. Станков.

Предложените в Народното събрание от ПГ на АБВ законопроекти са следните: Стратегия за развитие на българското аграрно производство през новия програмен период 2014-2020 г. Тя е в заключителния си етап на подготовка. В подготвянето й участват 108 от най-добрите аграрни специалисти у нас. В нея е заложено всичко по-важно, което е договорено с ЕС, и е посочено как трябва да се реализира. АБВ е подготвила и скоро ще внесе и законопроект за допълнение и изменение на Закона за ветеринарното дело, законопроект за съсловната организация на ветеринарните лекари в България, Закона за животновъдството, Закон за браншовите организации в България и Закон за биологичното производство.

Коментирай!

Още новини

Scroll To Top