“Летящият холандец“ гостува днес в Стара Загора

„Летящият холандец“ от Рихард Вагнер гостува на Фестивала на оперното и балетно изкуство в Стара Загора днес.Спектакълът беше изместен за понеделник вечерта поради метеорологичните условия. Постановката е дело на известната на европейската оперна сцена и постоянен гост-режисьор на Варненския оперен театър Вера Немирова и маестро Светослав Борисов, първи диригент и заместник на Генералния музикален директор на Операта в Магдебург, от този сезон и постоянен гост-диригент на Държавна опера Варна. В постановъчния екип влизат още сценографът Чавдар Чомаков, костюмографката Павлина Ойстерхус, Димитър Иванов – мултимедия и Надежда Маккюн – диригент на хора. Бас-баритонът Марсел Бакони от Унгария пресъздава образа на осъдения да броди вечно по света Холандец, а ролята на моряшката дъщеря Сента, готова на саможертва за да го спаси от проклятието, защитава сопраното от Украйна София Солови, възпитаничка на маестра Райна Кабаиванска. Сред солистите на Държавна опера Варна, които се изявяват в останалите партии, са басът Гео Чобанов като Даланд, бащата на Сента; тенорът Валерий Георгиев като Ерик, годеника на Сента; младото мецосопрано Калина Жекова като Мари и тенорът Артьом Арутюнов като Кормчията на призрачния кораб. За всички солисти, с изключение на Валерий Георгиев, това са дебютни роли. Певците имаха привилегията да изработят стилово и вокално партиите си с австрийската оперна легенда, Камерзенгер Курт Ридл, аплодиран като Даланд в „Летящият холандец“ на Вагнеровия фестивал в София тази година.

Вера Немирова и маестро Светослав Борисов поставят това заглавие в Магдебург, Германия преди 7 години, но варненската версия надгражда предишната постановка с нов екип, нови внушения, доразвити образи и актуализирани костюми и сценография. Вера Немирова разполага мистичната история за зловещата прокоба в днешната действителност, белязана от промените в битието ни след пандемията, дигитализацията на съвременното общество и селфи-културата.

«Сента търси истинска любов и дълбоки взаимни чуства, а това е съпроводено и от желанието да избяга от света, в който живее. Тя се чуства чужда на този свят без съдържание, банален и повърхностен. Жадува за живот и страст, но „вътрешно“, далече от външната показност. Холандеца е фигура с драматична и мистична биография, разкъсван между различни светове и култури. С live камера въвеждам зрителите в ситуацията на Летящия холандец, който - изолиран от обществото, не може да общува с хората по друг начин, освен online, точно както правехме и ние, по време на ковид пандемията. В операта Сента през цялото време гледа портрета на Летящият холандец - една картина, която преведена на днешен език, може да оприличим на всички онези картини, с които електронните медии ни заливат, обсебват и доминират нашето съзнание. Не знаем какво е реално, какво е привидно реално и някъде там, между тези две категории са хората. Една много актуална и съвременна тема за “имиджа” и действителността, които често се оказват несъвместими и в сблъсъка с реалния човек възникват безброй противоречия и конфликти“, обобщава концепцията си Вера Немирова.

«Летящият холандец“ е мистично, буреносно и много красиво произведение, изпълнено с драматични конфликти. Партитурата с много технически трудности често стига до границите на виртуозното. Оркестърът трябва да изпълнява сложни пасажи, дамският хор във второ действие пее в скороговорка, в трето действие двата мъжки хора пресъздадат драматичния конфликт между норвежците и холандците, в унисон с природните стихии - един много силен момент с ефектна оркестрация и красива музика. За съжаление, у нас битува неправилното схващане, че Вагнер се пее силово. Убеждавал съм певците, че ако затворят очи, биха могли спокойно да се впуснат във Вагнер с вердиевата кантилена, с неговата фразировка, която изисква топлота на тембъра при звукоизвличането, с онзи специфичен вердиев аристократизъм, ако щете. Да, има „викащи“ вагнерови певци, но това не е еталонът, към който ние трябва да се придържаме. Тъкмо напротив - трябва да бягаме от него, защото Вагнер, особено ранният Вагнер, е изпълнен с топлота, мек звук и красива фразировка“, изтъква маестро Светослав Борисов.

«Холандеца е разкъсван между светове и култури, чиито белези носи със себе си. В нашия случай той носи и една татуировка, символ на втория шанс. Легендата гласи, че Холандеца премерва сили с Всевишния или с природата и затова бива наказан да се лута безспирно и безутешно до деня на Страшния съд. Появява се обаче един ангел или един, да го наречем, втори шанс, който казва, че наказанието е твърде зловещо, великата сила се смилява и му дава възможност веднъж на 7 години да акостира за една вечер в опит да развали проклятието. Татуировката, белегът на този втори шанс, по форма напомня докосване от ангел и представлява пръстите на ръка, която изглежда абстрактно върху лицето на Холандеца, както се вижда най-напред на плаката“, обяснява костюмографката Павлина Ойстерхус.

Атрактивна визия, вълнуваща режисура, великолепни солисти, блестящ хоров ансамбъл и умело водене на оркестъра от Светослав Борисов, номиниран за «Диригент на годината» в Германия – всичко това „Летящият холандец“ обещава да внесе във фестивалната атмосфера на ФОБИ в Стара Загора.

Коментирай!

Още новини

Scroll To Top