Старозагорци отново понесоха на ръце 300-метровото българско знаме по повод Националния празник на България

„3 март 1878 година е сакрална дата за България. Датата, на която се възстановява българската държавност. Датата, която е  мечтана от всички български революционери. Датата, която извоюва свободата ни“. С тези думи започна словото си кметът на Стара Загора Живко Тодоров по време на общоградското честване на Националния празник на Република България и 145 години от Освобождението. „Защо сме днес тук – в подножието на монумента „Бранителите на Стара Загора“, и какво трябва да помним? Не трябва да забравяме Старозагорското въстание, когато 14 500 души, наши съграждани, са избити. Градът е опожарен, изпепелен до основи. Никой не си е представял тогава, че тук ще има след това град. Епична е битката при Стара Загора през 1877 година, в която с чутовен подвиг Трета опълченска дружина, ръководена от подполковник Калитин, успява да съхрани Самарското знаме. Извезано от монахини в руския град Самара, а след това предадено на опълченците. Захванато е  със златни пирони за дръжката, а последният е забит от войводата Цеко Петков. Той, сваляйки своя калпак, възкликва - „Да помогне Бог - това светло знаме да премине от край до край нещастната българска земя. Нашите майки, жени и деца да изтрият с това знаме скърбящите си очи. Всичко нечисто, поганско и зло да бяга от страх пред него, а след него  да настане траен мир и благоденствие“. Самарското знаме е български боен флаг - единственият, носещ орден „За храброст“. Затова сме тук днес – за да почетем паметта на тези, които дадоха живота си, с телата си пазили нашата памет.  Поклон пред всички онези, загинали за Свободата - руски, финландски, украински, румънски, беларуски и други воини, които отдадоха своя живот. Можем да говорим много за днешния ден – но най-важно е да предаваме на младите поколения, че ние сме горд и храбър народ, който със собствени сили успява да извоюва свободата си, за да можем днес да градим бъдещето си. Честит празник, българи! Да живее България“, поздрави старозагорците и гостите на града кметът Живко Тодоров. 

300-метровата българска светиня отново бе носена от стотици родолюбиви ръце по пътя от площада пред Общинска администрация до Мемориален комплекс „Бранителите на Стара Загора“. Там бе финалът на паметното шествие, което се случва за шести път. Венци и цветя в знак на дълбока почит бяха поднесени от името на местни и държавни институции и признателни граждани. Празничната програма продължи с концерт на Петя Панева и общински фолклорен ансамбъл „Загоре“.

Честването на Националния празник започна по традиция с Молебен за България, отслужен в Катедрален храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“. Малко по-късно, пред всеки паметник в града, посветен на 3-и март, бяха поставени венци и цветя. По време на ритуала за издигане на Националното знаме на Република България, Стара Загора получи подарък от Елисавета Георгиева – учител от Панагюрище, която със сърце, а не само с ръце, 1009 часа е везала специално знаме, което е в чест и памет на всички, които са участвали в битката за града през далечната 1877 година. „Боевете при Стара Загора и Шипка са границата между робството и свободата. Никой на тази земя не може да възпре свободния човек – една и свята е България. Нека я пазим, за да ни има!“, обърна се тя към събралата се общественост на площада. Впечатляващото знаме, символ на неуморен труд и родолюбие, ще се съхранява в Регионалния исторически музей под липите.

Водещ на честванията по повод Националния празник и 145 години от Освобождението бе обичаният старозагорски актьор Ивелин Керанов.

В 16.00 часа, на сцената пред Община Стара Загора започва традиционната инициатива на Народно читалище „Настроение – 2017“ „Пробуждане с хоро“, в която ще се включат и Сестри Диневи.

Коментирай!

Още новини

Scroll To Top