Любовта е действие, а не състояние. Често забравяна истина, от която следват беди. Вричането във вярност кара другия да вярва, че никога, при никакви обстоятелства няма да бъде изоставен. И все пак, това се случва…

     Къде сбъркахме?

Любовта е вечна, ако е истинска. Всеки твърди, че тя е била, но защо тогава е в минало време? Къде е грешката? Причините са далеч по-елементарни, отколкото предполагаме. Всъщност любовта е като жив организъм – ако не се храни, умира. Нейната „храна“ са ласки, внимание, грижа, отношение, уважение, приятелство, страст. На пръв поглед, има ги всички тези елементи. Когато връзката приключи, превъртаме лентата и не можем да си отговорим на въпроса: къде сбъркахме?

     Тихите убийци на любовта

В случаите, когато твърдим, че обичаме, а човекът до нас се отдръпва, вероятно корените се крият в т. нар. тихи убийци на любовта. Онези, несъзнателни действия и поддействия, с които бавно и сигурно тя бива унищожена. Можем ли да ги идентифицираме? За да пречистим и подобрим себе си с цел избягване на бъдещи любовни провали, на първо място е добре да знаем следното:

      Егото няма място в любовта

Святото чувство е взаимно, разбиращо и съобразяващо нуждите на другия, не само своите. Дяволският подтик непременно да сме прави, да наложим своето си мнение и решение малко по малко убива любовта.

      Ревност

“Няма ревност – няма любов” е вреден мит. Това разрушително чувство произлиза също от егото. Когато ревнивият ограничава половинката си, това не е любов, а егоизъм и чувство за притежание. Никой не никого не принадлежи, но някой на някого е необходим – това прави любовният съюз между двама.

      Несъобразителност

  Когато единият обича да командва, това не е любов. Може да предложи разнообразяване на интимната игра, като включи вибратор от секс шоп от Passion.bg, играчка дилдо или друга секс играчка, но ако другият партньор на респондира на едно такова желание, хармония няма как да се постигне. Убиваме любовта, налагайки своето си намерение, без да се съобразяваме с желанията на половинката си.

     Убеждение, че човекът до нас няма да ни напусне

     Любовта е ежедневно утвърждение. Ако смятаме, че любимият до нас ни е в кърпа вързан, тогава сами си навличаме беда. Отпускането, нестаранието, незадоволяването на другия и незачитането на личността на половинката – всичко това е в резултат на подвеждащото убеждение, че той или тя няма да избяга от нас, обича ни такива, каквито сме.

    Любовта се поддържа жива така, както човешкият организъм – непрестанно. Качества като толерантност, зачитане на мечтите на другия до нас, подкрепа и съобразителност са все характеристики за истински обичащия.